Блокажите, които ни пречат в настоящето, често се формират в нашето детство. Но имаме чудесна възможност да се върнем към детските си преживявания, и да разрешим детските конфликти.

Защо е толкова важно изцелението на вътрешното дете❓

Представете си, че някой е настъпил вашето „възпалено място“, без значение случайно или нарочно, каква е реакцията ви? Със сигурност по някакъв начин ще реагирате – ще се ядосате, ще се разкрещите, може би дори ще му посегнете или ще премълчите, но по един или друг начин ще почувствате болка, гняв, възмущение.

И още един въпрос? Kого ще обвините в тази ситуация? Този който ви е настъпил или себе си. 

Известно време раната ви ще напомня за себе си, но постепенно болката ще отшуми, до следващия път, докато някой не я докосне отново. И на телесно и на психо-емоционално ниво подобни ситуации ни карат да се караме, обиждаме и гневим се на този, който е причинил болката, забравяйки, че това всъщност е нашата рана и е наша лична отговорност да я лекуваме. А когато се караме, ние само увеличаваме тези рани, получени в детството. Въпреки нашата зряла възраст, в нас живее вътрешното ни дете, и това малко момиченце чака да бъде видяно, прието, обгрижено и излекувано.

Срещата с вашето вътрешно дете ще ви подкани да бъдете по-честни и емоционално отворени към себе си, своите желания и своя жизнен път. Правейки крачка към Вътрешното дете, вие правите крачка към себе си, към своите скрити способности, таланти, към своето творчество. 

Нямаме възможност да променим миналото, но имаме възможност да променим отношението си към него и да се развием в настоящето. Нашето наранено вътрешно дете не сме само ние самите; той или тя може да представлява няколко поколения прародители.