Един от основните закони на телесно-ориентираната психотерапия гласи: „Тялото помни всичко“. Спомените за всичко, което ни се е случило, се съхраняват в тялата ни.
Тялото може да се сравни с таванско помещение, към което се изпраща всичко, което не искате да видите в самата къща. И така както стопанката крещи: „Не искам да виждам тази боклук тук, отнесете я на тавана!“ – така всички онези чувства, които нашето съзнание не иска да вижда в себе си, тоест да разпознае, се заселват в нашето тяло. И всички болезнени преживявания, мисли, спомени се изместват в подсъзнанието … Включително, разбира се, и страховете.
Но точно както излишните вещи няма да изчезнат от дома, ако просто ги преместим от хола на тавана, така чувствата няма да отидат никъде, ако просто не им обърнете внимание. Те се стремят да се върнат в съзнанието, да напомнят за себе си – и правят това чрез различни болести. И повечето телесни неразположения са резултат от подтистати чувства и емоции. Това е като сигнал от усещането: „Виж ме!“
Работата с тялото е най-универсалния и естествен начин да се разрешат собствените проблеми и да се свържем със себе си. Нека си спомним как реагира тялото ни, когато ни викнат силно – то се свива. Тялото ни реагира по естествен и разбираем начин на външния дразнител – чрез свиване, т.е напрягане на мускулите за по-нататъшно отреагиране на ситуацията чрез ответна агресия – борба или бягство. В реалния живот обаче твърде рядко се случва да реагираме на външата проява адекватно. Пред нас се появяват ред ограничения: не бива, страшно е, не мога, какво ще стане, как изглеждам и т.н. След като получим “шамар”от външния свят, ние се парализираме, започваме да разсъждаваме за това как да постъпим и обикновено потискаме в себе си ответната реакция, а често и самата ситуация. И носим в себе си с години и дори с десетилетия следите от нараняванията, разочарованията, предателствата и лъжите.
Тялото може да се сравни с таванско помещение, към което се изпраща всичко, което не искате да видите в самата къща. И така както стопанката крещи: „Не искам да виждам тази боклук тук, отнесете я на тавана!“ – така всички онези чувства, които нашето съзнание не иска да вижда в себе си, тоест да разпознае, се заселват в нашето тяло. И всички болезнени преживявания, мисли, спомени се изместват в подсъзнанието … Включително, разбира се, и страховете.
Но точно както излишните вещи няма да изчезнат от дома, ако просто ги преместим от хола на тавана, така чувствата няма да отидат никъде, ако просто не им обърнете внимание. Те се стремят да се върнат в съзнанието, да напомнят за себе си – и правят това чрез различни болести. И повечето телесни неразположения са резултат от подтистати чувства и емоции. Това е като сигнал от усещането: „Виж ме!“
Работата с тялото е най-универсалния и естествен начин да се разрешат собствените проблеми и да се свържем със себе си. Нека си спомним как реагира тялото ни, когато ни викнат силно – то се свива. Тялото ни реагира по естествен и разбираем начин на външния дразнител – чрез свиване, т.е напрягане на мускулите за по-нататъшно отреагиране на ситуацията чрез ответна агресия – борба или бягство. В реалния живот обаче твърде рядко се случва да реагираме на външата проява адекватно. Пред нас се появяват ред ограничения: не бива, страшно е, не мога, какво ще стане, как изглеждам и т.н. След като получим “шамар”от външния свят, ние се парализираме, започваме да разсъждаваме за това как да постъпим и обикновено потискаме в себе си ответната реакция, а често и самата ситуация. И носим в себе си с години и дори с десетилетия следите от нараняванията, разочарованията, предателствата и лъжите.