Да си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ни изплува картина на принцеса в кула, пазена от огнедишащ дракон. Прекрасен принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.
Какво толкова особено е направила принцесатаДа си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ни изплува картина на принцеса в кула, пазена от огнедишащ дракон. Прекрасен принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.
Какво толкова особено е направила принцесата❓
1. Принцесата съзнателно е била слаба и не е могла да спаси сама себе си.
Тази стъпка всъщност е отказ от нашата женска независимост и самостоятелност. Ставайки слаби, ние пробуждаме в мъжете сила и желание да се грижат за нас. Докато ние с всички сили се стараем да бъдем силни, нямаме шанс да получим грижа…
2. Принцесата е вярвала в това, че принцът ще я спаси.
Често ли успяваме да повярваме на мъжете си? Често ли успяваме напълно да им се доверим и да не ги контролираме? И може ли мъжът наистина да ни помогне, ако не вярваме, че той може и ще го направи?
3. При това принцесата не просто седи и чака, а се занимава с женски работи – бродира, рисува…
Обичайният начин на живот на съвременната жена практически изключва занимания с женски дела. Дреха можем да си купим наготово – за какво да я шием?! Съдовете ги мие съдомиялната, дрехите ги пере пералнята машина. Бродираните блузи вече не са на мода. Детските играчки в магазина са толкова много, че не е нужно да ги създаваме. Даже готвенето в пълния смисъл на тази дума не е задължително. Можем да купим полуфабрикат и да го подгреем.
Нашият живот става технологично все по-лек. Но най-важното – къде отива тази енергия, която сме спестили? И умеем ли да си я набавяме, тъй като много женски занимания съществуват именно затова – за да ни зареждат с енергия.
4. Тя не му е крещяла от кулата как правилно да отреже главата на дракона.
Както често ни се струва, ние най-добре знаем кое е правилно. Понякога твърде силно „помагаме” там, където е по-добре да помълчим и да се отпуснем.
И при това ние много често сме готови да изтъкнем на мъжа всяка извършена грешка. Не придаваме такова значение на неговите победи, каквото отдаваме на пораженията му. Любимите фрази: „Аз ти казах!”, „Както винаги!” и „Отново ли…”… Колко рицарски сърца са разбили те…
Умението да не обръща такова внимание на неговите грешки, да го подкрепя, да не го унижава – това е най-доброто, което може да направи жената за мъжа❗️❗️❗️
5. Принцесата открито се е възхищавала на доблестта и смелостта на принца.
Често ли се възхищаваме на умението на мъжа да ремонтира чешмата или да донесе тежките чанти? Виждаме ли достойнствата на нашите мъже или зацикляме в техните слабости?
Това, на което обръщаме внимание, се увеличава. И ако постоянно критикуваме и сме недоволни, се появяват нови поводи за недоволство. А ако се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на грижовността – те ще растат.
6. След като принцът я спасява, тя напълно му се отдава. Хвърля му се на шията. Благодари му от все сърце. И той я води в своя дом. Който я е спасил, той й става и мъж.
Когато мъжът „донесе улов”, винаги ли радостно благодарим? Или понякога приемаме това за даденост? Или даже оценяваме стойността на улова, сравнявайки го с вчерашния и със съседския?
Изборът е твой, прекрасна. Ти можеш да избираш какво да правиш с енергията, дарена ти от Бога… И дали да бъдеш принцеса и да вдъхновямаш мъжа до себе си за подвиг…
Желая ти щастие, любов и вълшебства, скъпа моя!
Какво толкова особено е направила принцесатаДа си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ни изплува картина на принцеса в кула, пазена от огнедишащ дракон. Прекрасен принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.
Какво толкова особено е направила принцесата❓
1. Принцесата съзнателно е била слаба и не е могла да спаси сама себе си.
Тази стъпка всъщност е отказ от нашата женска независимост и самостоятелност. Ставайки слаби, ние пробуждаме в мъжете сила и желание да се грижат за нас. Докато ние с всички сили се стараем да бъдем силни, нямаме шанс да получим грижа…
2. Принцесата е вярвала в това, че принцът ще я спаси.
Често ли успяваме да повярваме на мъжете си? Често ли успяваме напълно да им се доверим и да не ги контролираме? И може ли мъжът наистина да ни помогне, ако не вярваме, че той може и ще го направи?
3. При това принцесата не просто седи и чака, а се занимава с женски работи – бродира, рисува…
Обичайният начин на живот на съвременната жена практически изключва занимания с женски дела. Дреха можем да си купим наготово – за какво да я шием?! Съдовете ги мие съдомиялната, дрехите ги пере пералнята машина. Бродираните блузи вече не са на мода. Детските играчки в магазина са толкова много, че не е нужно да ги създаваме. Даже готвенето в пълния смисъл на тази дума не е задължително. Можем да купим полуфабрикат и да го подгреем.
Нашият живот става технологично все по-лек. Но най-важното – къде отива тази енергия, която сме спестили? И умеем ли да си я набавяме, тъй като много женски занимания съществуват именно затова – за да ни зареждат с енергия.
4. Тя не му е крещяла от кулата как правилно да отреже главата на дракона.
Както често ни се струва, ние най-добре знаем кое е правилно. Понякога твърде силно „помагаме” там, където е по-добре да помълчим и да се отпуснем.
И при това ние много често сме готови да изтъкнем на мъжа всяка извършена грешка. Не придаваме такова значение на неговите победи, каквото отдаваме на пораженията му. Любимите фрази: „Аз ти казах!”, „Както винаги!” и „Отново ли…”… Колко рицарски сърца са разбили те…
Умението да не обръща такова внимание на неговите грешки, да го подкрепя, да не го унижава – това е най-доброто, което може да направи жената за мъжа❗️❗️❗️
5. Принцесата открито се е възхищавала на доблестта и смелостта на принца.
Често ли се възхищаваме на умението на мъжа да ремонтира чешмата или да донесе тежките чанти? Виждаме ли достойнствата на нашите мъже или зацикляме в техните слабости?
Това, на което обръщаме внимание, се увеличава. И ако постоянно критикуваме и сме недоволни, се появяват нови поводи за недоволство. А ако се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на грижовността – те ще растат.
6. След като принцът я спасява, тя напълно му се отдава. Хвърля му се на шията. Благодари му от все сърце. И той я води в своя дом. Който я е спасил, той й става и мъж.
Когато мъжът „донесе улов”, винаги ли радостно благодарим? Или понякога приемаме това за даденост? Или даже оценяваме стойността на улова, сравнявайки го с вчерашния и със съседския?
Изборът е твой, прекрасна. Ти можеш да избираш какво да правиш с енергията, дарена ти от Бога… И дали да бъдеш принцеса и да вдъхновямаш мъжа до себе си за подвиг…
Желая ти щастие, любов и вълшебства, скъпа моя!